- Home >
- всичко за сатурн , газов гигант , Сатурн , статистики >
- Сатурн
сряда, 7 февруари 2018 г.
Орбита
|
1 426 940 000 км от слънцето
|
---|---|
Диаметър
|
120 536 km (обиколка около екватора 378 675 км)
|
Маса
|
5.69e26 kg
|
Сатурн огромна планета и е втората по големина планета в слънчевата система, само Юпитер е по-голяма. Сатурн има седем тънки, плоски пръстена около себе си. Пръстените се състоят от ледени частици, които обикалят около планетата. Тези пръстени правят Сатурн един от най-хубавите обекти в слънчевата система. Най-странното в тях е,че те са дебели само колкото двуетажна къща, но се простират около цялата планета Юпитер, Уран и Нептун са единствените други планети, за които се знае, че имат пръстени.
Диаметърът на екватора е около 120 540 км, почти 10 пъти повече от земния. Планетата може да бъде видяна от Земята и без телескоп, но не и пръстените. Сатурн е била най-далечната планета от Земята, за която са знаели древните астрономи. Те са й дали името на римския бог на земеделието.
Сатурн обикаля около Слънцето по елипсовидна орбита. Дистанцията от Слънцето варира между 1 514 500 000 км в най-далеяната точка, до 1 352 550 000 км при най-близката. На планетата са й нужни около 10 759 земни дни, или около 29 1/2 години, за да обиколи Слънцето.
Оста на Сатурн не е перпендикулярна на пътя (орбитата) на планетата около Слънцето. Наклонът й е около 27° от перпендикулярната позиция.
Сатурн се върти по-бързо от всяка друга планета, с изключение на Юпитер. Сатурн се завърта около оста си само за 10 часа и 39 минути. Бързото въртене на планетата е причината тя да е издута на екватора и да е плоска на полюсите. Диаметърът на планетата е с 13 000 км по-голям на екватора отколкото между двата полюса.
Повечето учени вярват, че Сатурн е огромно кълбо от газ, което няма твърда повърхност. Все пак изглежда, че планетата има горещо твърдо ядро от желязо и скалисти вещества. Плътни слоеве от облаци покриват планетата. Снимки показват редица пръстени и зони с различен цвят на облаците.
Растенията и животните, които живеят на Земята немогат да оцелеят на Сатурн. Учените се съмняват, че там може да има някаква форма на живот.
Наклонената ос на Сатурн е причината слънцето да затопля неравномерно северната и южната половина, и причинява температурни промени. Всеки сезон продължава 7 1/2 земни години, понеже Сатурн обикаля около слънцето за около 29 пъти по-дълго време отколкото Земята. Температурата на Сатурн винаги е доста по-ниска отколкото на Земята, защото Сатурн е твърде далеч от Слънцето. Температурата в най-горните слоеве на облаците е средно около -175° C.
Температурата под облаците е доста по-висока. Планетата отдава около 2 1/2 пъти повече топлина отколкото получава от Слънцето.
Сатурн има най-ниската плътност от която и да е друга планета от нашата система. Тя е само около 1/10 от тази на Земята и около 2/3 от плътноста на водата.
Въпреки че Сатурн има ниска плътност, единствената по-тежка планета е Юпитер. Сатурн е около 95 пъти по-тежка от Земята. Силата на гравитация на Сатурн е малко по-висока от тази на Земята. Тяло с тегло 100 кг на Земята, на Сатурн ще тежи 107 кг.
снимка на сатурн от мисията КАСИНИ, най-новата мисия на НАСА |
Пръстените заобикалят планетата по екватора. Те не се докосват до Сатурн, но имат почти постоянна орбита. Докато планетата обикаля около слънцето, пръстените винаги са наклонени под същият ъгъл на какъвто е й екватора, предполага се,че там гравитацията е най-силна и за това са скупчени всички точно на тази точка която е с дебелина едва няколко метра.
Седемте пръстена на Сатурн съдържат хиляди тесни пръстенчета, изградени от лед и камъни, предполага се също така,че пръстените на Сатурн са се появили от разкъсването на спътник в миналото, като нашата луна. Малките пръстени са съставени от парченца лед. Тези парченца са с размери от миниатюрни до големи ледени късове с размери повече от 3 м в диаметър.
Една част от пръстените са изключително широки. Най-външния пръстен например, има диаметър 300 000 км. Все пак, те са толкова тънки, че немогат да бъдат видяни когато са на една линия със Земята. Те са с различна дебелина, от около 200 м - 3 000 м. Празно място разделя пръстените един от друг. Всяка една празнина е около 3 200 км или повече на ширина. Измежду някой празни пространства има малки пръстенчета.
Пръстените на Сатурн са били открити в началото на 17 век от италианския астроном Галилео Галилей. Той не е можел да види ясно пръстените с малкия си телескоп и затова е мислил, че това са големи сателити. През 1656 г, след като е използвал по-голям телескоп, холандският астроном Кристиан Хюгенс, описва тези пръстени около планетата.
Снимка на Сатурн от мисията "Касини", синята точка е Земята |
Много от спътниците на Сатурн имат големи кратери. Например, Мимас има кратер, който покрива около 1/3 от диаметъра му. Друг спътник, Япет, има ярка и тъмна страна. Ярката страна на този спътник отразява около 10 пъти повече слънчева светлина отколкото тъмната.
През 1973 г, САЩ изпратиха космическа сонда (Пайнер-Сатурн) да проучи Сатурн и Юпитер. Сондата е изпратила данни и снимки от Сатурн.
Тази сонда открива, че планетата има магнитно поле, което е 1000 пъти по-силно от земното.
През 1977 г. САЩ изпращат две космически сонди - Вояджър 1 и Вояджър 2 - да изследват Сатурн и други планети. Вояджър 1 е прелетял на около 126 000 км от Сатурн на 12 ноември 1980 г. На 25 август 1981 г, Вояджър 2 преминава на около 101 000 км от планетата.
Сондите Вояджър открили, че пръстените на планетата са съставени от множество малки пръстени. Освен това, сондите изпращат данни и снимки, които потвърждават съществуването на девет спътника. Сондите Вояджър откриват, че атмосферата на Титан съдържа предимно азот. През 1997 г, САЩ изпратиха сондата Касини да проучи Сатурн, пръстените и сателитите й. През 2004 г. тя достига до Сатурн. Касини е превозвала сондата Хюйгенс, която е отделена от Касини и каца на Титан. Хюйгенс е построена от Европейската Космическа Агенция.