Астрономическа информация

Юпитер обикаля около слънцето по елипсовидна орбита. Планетата завършва една обиколка около Слънцето за 4 333 дни или 12 земни години.
Юпитер е планетата, която се върти най-бързо. Отнема й 9 часа и 56 минути, за да се завърти около оста си.
Бързото въртене на планетата я прави изпъкнала на екватора и леко сплескана на полюсите. Диаметърът на планетата е с около 7% по-голям на екватора отколкото на полюсите.


Юпитер е най-тежката планета. Нейната маса е 318 пъти по-голяма от тази на Земята. Макар че Юпитер има голяма маса плътноста й е относително малка. Тя е около 1.33 g/cm3, малко по-висока от тази на водата и 1/4 по-малка от земната. Поради ниската плътност на планетата, астрономите предполагат, че съдържа предимно водород и хелий, най-леките елементи. В сравнение с нея, Земята е съставена предимно от метали и скали. С химичните си елементи Юпитер прилича повече на Слънцето отколкото на Земята.

Силата на гравитацията на повърхноста на Юпитер е до 2.4 пъти по-голяма от тази на Земята. предмет, който е с тегло 100 кг на Земята, на Юпитер ще тежи 240 кг.


Атмосферата на Юпитер се състои от 86% водород, 14% хелий и малки количестваот метан, амоняк, ацетилен.
Тези химически елементи образуват цветни пластове от облаци на различна височина. Най-високите бели облаци съдържат замръзнал амоняк. На най-ниското ниво което може да бъде видяно има сини облаци.
Най-отличителната черта на Юпитер е голямото червено петно, въртящи се газове приличащи на ураган. Най-широкият диаметър на петното е с размери три пъти повече от Земята. Цветът на петното се мени от тухлено-червено до светло кафяво.

Температурата на най-високите облаци е около -145° C. Направените измервания показват, че температурата се покачва под облаците. Тя достига 21° C, на ниво където атмосферното налягане е около 10 пъти по-силно от това на Земята.
Близо до центърът на планетата температурата е значително по-висока. Температурата на ядрото може да е около 24 000° C (по-горещо и от повърхноста на Слънцето).

Както Земята и много други планети, Юпитер действа като голям магнит. Магнитното поле на Юпитер е около 14 пъти по-силно от това на Земята, според измерванията направени от космическа сонда.
Йо има много активни вулкани, които изхвърлят сяра. Жълто-оранжевата повърхност на Йо вероятно е застлана със сяра от изригващите вулкани. Европа е най-малката от Галилеевите спътници, с диаметър 3 130 км и има гладка, напукана ледена повърхност.
Най-големият Галилеев спътник е Ганимед, с диаметър 5 268 км. Той е по-голям дори от планетата Меркурий.
Калисто е с диаметър 4 806 км и е малко по-малък от Меркурий. Ганимед и Калисто изглежда, че съдържат лед и някакви скалисти материали. Двата спътника имат множество кратери.
Останалите сателити на Юпитер са значително по-малки от Галилеевите луни. Amalthea и Himalia са следващите по големина. С формата на картоф, Amalthea е 262 км измерена по дължината й. Himalia е с диаметър 170 км. Другите спътници са били открити от астрономите използвайки големи телескопи на Земята. Учените са открили Metis и Adrastea през 1979 г, след като са разглеждали снимки направени от космическата сонда Voyager.

Юпитер има три тънки пръстена около екватора си. Те са доста по-бледи от тези на Сатурн. Изглежда че пръстените му се състоят предимно от малки частици. Най-големият пръстен е повече от 6 400 км широк. Той обгръща планетата от вътрешната страна на орбитата на Amalthea.

През март 1993 г, астрономите Юджийн Шумейкър, Каролин Шумейкър и Дейвид Леви открили комета близо до Юпитер. По-късно тя е наречена Шумейкър-Леви 9 и е била привлечена от гравитацията на Юпитер. Когато е била открита кометата вече е била на 21 парчета. Вероятно кометата се е разрушила когато е преминавала близо до Юпитер.
Изчисленията показали, че кометата ще навлезе в атмосферата на Юпитер през юли 1994 г. Учените са се надявали да научат повече от подобен сблъсък между комета и планета.
Всички по-големи телескопи са били насочени към Юпитер, за да наблюдават сблъсъкът. Наблюдение е било проведено и с телескопът Хъбъл, който е на орбита около Земята.
Учените са изчислили, че по-големите отломки са били с размери от 0.5 до 4 километра в диаметър. Ударът е бил наблюдаван от Галилео, който е бил на по-малко от 240 милиона км от Юпитер.


Друга отлечителна черта на Юпитер, това е "Окото", така е наречено едно петно на повърхността на гиганта поради формата, която наподобява, а именно човешко око, но всъщност това е буря, която бушува повече от 300 години и не утихва, защото на повърхността на планетата-гигант няма твърда повърхност, която да утеши ветровете, които са от порядъка на 300-400 км/ч по силни от най-силния ураган на земята.



САЩ са изпращали не една космическа сонда: 1. Пайнер 10; 2.Пайнер-Сатурн; 3. Вояджър 1; 4. Вояджър 2; 5. Ulysses; 6. Галилео.
Пайнер 10 е изстрелян през 1972 г. и е прелетял на по-малко от 130 000 км от Юпитер на 3 декември 1973 г. Засечени са количествата водород и хелий в атмосферата на планетата.
Пайнер-Сатурн е прелетяла на по-малко от 43 000 км от Юпитер през декември 1974 г. Сондата е направила снимки на полюсите на Юпитер и дава допълнителни данни за голямото червено петно и магнитното поле.

Вояджър 1 и Вояджър 2 прелетяха покрай Юпитер през март и юли 1979 г съответно. Тези сонди са били оборудвани с по-чувствително оборудване от предшествениците си, за да предадат повече данни. Астрономите са използвали снимките, за да направят по-детайлни карти на Галилеевите спътници.
Ulysses е бил изстрелян през октомври 1990 г и е преминал покрай Юпитер през февруари 1992 г.
Галилео започва своето пътешествие към Юпитер през октомври 1989 г Сондата прониква дълбоко в облачната обвивка и прави измерване на водното съдържение и други химични елементи в атмосферата на Юпитер. През следващите няколко години сондата изследва атмосферата на Юпитер и главните й сателити. Изследванията на Галилео над Европа са показали, че може да има океан под повърхността, който да поддържа живот.

През 2011 година НАСА изтреляха сондата "Джуно", която влезе в орбита около Юпитер през 2016 година.

Тя е конструирана да бъде задвижвана от слънчева енергия и вече носи данни към земята с съдържанието на повърхността на голямата планета. Сондата успя да изпрати изумителни снимки някои от които може да видите по-долу.

Северният полюс на Юпитер от сондата "Джуно"