Астрономическа информация

Земята е част от вселената, дом на човешките същества и на всички останали форми на живот, които са ни известни. Животни, растения и други живи организми се намират почти навсякъде по Земята. Те могат да съществуват тук, защото планетата ни е на подходящото разстояние от слънцето. Повечето живи организми се нуждаят от слънчевата светлина и топлина, за да съществуват. Ако Земята беше прекалено близо до слънцето, би било твърде горещо за живот. Ако Земята е прекалено далеч, ще е твърде студено за какъвто и да е живот. Живите организми се нуждаят и от вода, а на Земята има достатъчно. Водата покрива по-голямата част от планетата.

По големина Земята се нарежда на пето място измежду деветте планети. Диаметърът й е около 13 000 км. Като най-голяма планета, Юпитер има диаметър около 11 пъти по-голям от този на Земята. Плутон е най-малката планета и има диаметър с около 1/5 по-малък от този на Земята. Планетата ни е на около 150 милиона км от Слънцето. Отнема й една година, за да направи пълна обиколка около Слънцето.

Как се движи Земята
23 часа 56 минути и 4.09 секунди е времето, за което Земята се завърта около оста си. Този период се нарича астрономическо денонощие. На Земята и отнема 365 дни 6 часа 9 минути и 9.54 секунди, за да обиколи слънцето. Този период от време се нарича астрономическа година. На всеки 4 години се добавя един ден към календара. Тази година се нарича високосна и има 366 дни. Този ден се добавя към Февруари и по-точно като 29 Февруари.

Земята се движи по орбитата си със скорост от 107 000 км/ч (30 км/с). Оста на планета е наклонена на около 23° 1/2 съпоставена с орбиталната плоскост. Този наклон и движението на Земята около слънцето е причината за смяната на сезоните. Орбитата на планетата не е идеално кръгла. Земята е най-близо до слънцето през януари, а най-далече през юли. През януари разстоянието е 147,1 млн. км, а през юли е 152,1 млн. км.

Земята и слънчевата система са част от огромен диск от звезди наречен Млечен път. Така както Луната обикаля около Земята и планетите около слънцето, така слънцето и другите звезди обикалят около центъра на галактиката Млечен път. Слънчевата система прави една пълна обиколка около центъра на галактиката за приблизително 220 милиона години.

Размер и форма на Земята

Повечето хора си представят Земята като кълбо със северен и южен полюс. Земята, другите планети, големите луни и звездите - всъщност, повечето обекти в космоса, които имат диаметър над 320 км - са кълбовидни заради гравитацията им. Малките луни, като тези на Марс имат толкова малка гравитация, че немогат да станат кълбовидни. Земята не е идеално кръгла, а леко изпъкнала на екватора поради въртенето си. Диаметърът от северния полюс до южния е 12 713.54 км, а на екватора е 12 756.32 км. Тази разлика от 42.78 км, е само 1/298 от диаметъра й. На планетата има много планини и долини, но погледната от космоса изглежда гладка.

Земята и нейната Луна

Земята и Плутон имат един спътник, докато Меркурий и Венера нямат. Всички останали планети в нашата слънчева система имат два или повече естествени спътника. Нашата Луна е с диаметър 3 474 км, около 1/4 от този на Земята.

Атмосфера

В атмосферата азотът е 78%, а кислородът 21%. Останалият 1% съдържа аргон и малки количества от други газове. Има също и водни пари, въглероден диоксид, водни капчици, прахови частици и малки количества от много други елементи. Най-ниският слой от атмосферата е наречен тропосфера. Над тропосферата, на около 48 км над земната повърхност е стратосферата. Стратосферата е слой където ултравиолетовата светлина се сблъсква с кислородните молекули и се създава газ наречен озон. Озонът пречи на вредните ултравиолетови лъчи да достигнат повърхноста на Земята. Те са виновни за слънчевите изгаряния и могат да причинят рак на кожата при хората. Водните пари, въглеродния диоксид, метанът и други газове в атмосферата улавят топлината от слънцето затопляйки планетата ни. Тези газове създават така наречения парников ефект. Без парниковият ефект на атмосферата, може би Земята ще е твърде студена, за да съществува живот. Океаните покриват по-голямата част от повърхноста на планетата.

Хидросфера

Земята е единствената планета в слънчевата система с изобилие на течаща вода по повърхноста й. Водата е жизненоважна за съществуването на живот на Земята. Водата има способноста да задържа топлината. Океаните съхраняват по-голяма част от топлината получена от слънцето. Около 71% от повърхноста на Земята е покрита с вода, като повечето от нея е в океаните. Океанската вода е прекалено солена за пиене. Само около 3% от всичката вода е сладка и става за пиене.

Биосфера

Земята е единствената планета във вселената на която знаем, че има живот. Животът се разпростира от дъното на най-дълбоките океани до няколко километра в атмосферата. Има няколко милиона познати видове живот, а учените предполагат че има още много неоткрити. Животът около нас създава атмосферата. Растенията поемат вода и въглероден диоксид. Те използват въглерода от въглеродния диоксид и водорода от водата, а отделят килсород като отпаден продукт. Растенията създават химикали, които ускоряват разрушаването на скалите. Зелените площи и горите забавят ерозията на почвата.

Ядро
В центъра на Земята се намира ядрото на планетата. То е съставено предимноо от желязо и други малки количества по-леки елементи. Ядрото има диаметър около 7 100 км и е с размерите на Марс. Най-външния слой на ядрото (2 250 км в диаметър) е течно. Геолозите предполагат, че най-вътрешната част на ядрото (2600 км в диаметър) съдържа същите елементи като външната му част, но е твърдо. Вътрешното ядро е с размери около 4/5 от тези на Луната.
Напредвайки към центъра температурата се покачва с 1° С на километър. Геолозите считат, че външното ядро е с температура около 3700-4300° C. Вътрешното ядро може да е с температура 7000° C - по-горещо и от повърхността на слънцето.

Ледени епохи

В миналото си Земята е претърпявала много климатични промени. Преди 800 - 600 милиона години, на Земята е имало няколко климатични промени наречени ледников период. Някои учени предполагат, че Земята е била или е замръзвала напълно няколко пъти. През повечето време на Земята не е имало ледникови периоди. Глетчерите в Антарктика са започнали да се формират преди около 35 милиона години, но климатът тогава е бил достатъчно топъл, за да се развиват дърветата. Най-скорошното напредване на леда е започнало преди около 70 000 години и е продължило допреди 18 000 години. Някои учени предполагат, че на Земята се заражда нов ледников период.

Ранно развитие на Земята

Учените имат теория, че Земята е била без вода в началото си заобиколена от облаци газ. Радиоактивните материали в скалите и нарастващото налягане във вътрешноста на Земята, генерират достатъчно коичество топлина, за да разтопят вътрешноста на планетата. Тежките вещества като желязото са потънали, а по-леките са се издигнали образувайки най-ранната повърхност. Едни химически вещества са образували водата, а други са се издигнали в атмосферата.